Повечето от тях не са напълно грешни, но знанията ни са непълни. Нека да разгледаме някои от най-популярните митове за мозъка, които много хора досега са смятали за чиста истина.
Използваме по-малко от десет процента от мозъка си
Може би наистина ще започнем да мислим така, ако погледаме малко петъчния парламентарен контрол, но при нормалните хора това изобщо не е вярно. Изследвания със скенер показват, че използваме целия си мозък през повечето време. Основният ресурс на сивото ни вещество отива за поддържането на елементарните телесни функции, а каквото остане, отива за мислене, при някои хора остава удивително малко.
Замислете се (със свободната част) – защо човешкият мозък е толкова голям орган (е, женският има малко да наваксва), но все пак – защо ни е толкова голям орган, който има сериозен разход на енергия, ако ползваме само 10% от него. От еволюционна гледа точка това е нелогично. А онези врели-некипели, че още не сме се развили достатъчно и като качим още няколко процента след десетина хиляди години, ще владеем телепатия и ще можем да пътуваме в космоса с мозъка си, ги разправяйте на бай-еди-кой-си. Природата няма да сложи в черепите ни орган, който е 90% баластра, просто щеше да го направи колкото ябълка, ако можехме да минем с по-малко (добре де, ако можехме всички да минем с по-малко).
Ако слушате Моцарт ще поумнеете
Не се ли чувствате някак по-културно извисени, когато си пуснете някоя класическа радио станция или отидете на опера? Има големи компании, които произвеждат DVD дискове, видео клипове и други продукти за бебета и малки деца, включващи класическо изкуство, музика и поезия. Този бизнес дори се разраства бързо и е на стойност милиони долари. Родителите купуват тези продукти, защото вярват, че когато изложат децата си на такова изкуство, това подобрява умственото им развитие.
Има дори класически произведения, които са предназначени да се пускат на развиващия се плод в утробата на майката. Идеята, че слушането на класическа музика може да подобри мисловната дейност е станала толкова популярна, че днес се нарича Моцарт ефект. Как се е зародил този мит?
През 50-те години на миналия век лекарят Алберт Томатис започва всичкo, като твърди, че успешно е използвал музиката на Моцарт при хора с говорни и слухови проблеми. 40 години по-късно се провежда експеримент с 36 ученика в Калифорнийския университет. Пусната им е соната на Моцарт за 10 минути, след което са подложени на тест за интелигентност. Според ръководещия психолог, резултатите на учениците били с 8 точки по-високи. Така се родил Моцарт ефектът.
Музикантът Дан Кембъл превръща фразата в търговска марка и създава поредица книги и дискове, базирани на идеята. Някои щати в Америка дори отпускат средства от бюджета си за класическа музика за бебета и малки деца. Кембъл и други дори са стигнали до там, че се опитват да убедят хората как Моцарт оказва много благоприятно влияние и върху здравето.
Оригиналният експеримент в Калифорния обаче е доста противоречив и съвсем не води до такива заключения. Един от ръководещите лекари признава, че никога не са твърдели, че класическата музика прави хората по-умни, а просто подобрила представянето на субектите при определени задачи. Други учени така и не успяват да възпроизведат тези резултати и до днес няма научно потвърждение, че слушането на Моцарт оказва каквото и да било влияние върху умствените способности на човек. Дори се оказва, че досега изхарчените пари в тази индустрия е можело да бъдат инвестирани в музикални програми, тъй като има известни доказателства, че свиренето на музикален инструмент подобрява концентрацията, самоувереността и координацията.
Музиката на Моцарт със сигурност няма да ви навреди, може дори да ви допадне, ако пробвате, но няма да ви направи по-умни.
Когато учите нови неща, мозъкът ви образува нови гънки
Когато говорим за мозъка и неговия вид, сигурно си представяте закръглена, двуделна сива маса, покрита с гънки. При еволюцията ни като вид, човешкият мозък постепенно е нараствал, за да може да изпълнява все по-сложни функции, отличаващи ни от останалите животни. Обаче за да бъде достатъчно компактен да се събере в черепа и да е пропорционален на тялото, мозъкът е започнал да се нагъва. Ако го разгънем, размерът му вероятно ще е колкото на възглавница. Логично е щом има гънки, да има и бразди между тях. Някои от тези гънки и бразди дори са кръстени, като от човек на човек може да се различава вида им.
Мозъкът ни в началото на нашия живот обаче не изглежда така. В ранното си развитие зародишът има много гладък и малък мозък. С напредване в развитието си, започват да растат неврони, които населват различни зони от мозъка, образувайки гънките и браздите. До 40-тата седмица мозъкът вече е напълно нагънат. Не ни се появяват нови гънки, докато учим – раждаме се с тях и ги имаме цял живот.
Човешкият мозък наистина се променя докато се учим, но не по този начин. Феноменът се нарича мозъчна пластичност. Изучавайки промените в мозъците на животни като плъховете, докато учат различни задачи, учените са открили, че синапсите (връзките между невроните) и кръвните клетки, които поддържат невроните растат и увеличават броя си. Някои смятат, че образуваме нови неврони, когато складираме спомени, но това все още не е категорично доказано.
Можеш да се учиш чрез подсъзнателни съобщения
Подсъзнателните съобщения се вкарват в звук или картина с цел да достигнат до подсъзнанието ни и да повлияят на нашето поведение. Първият, който говори за това е маркетинг специалистът Джеймс Викари. През 1957г. той заявил, че е внедрил съобщения в прожекцията на филм в Ню Джърси. Те се появявали за 1/30000 част от секундата и подканвали зрителите да пият Кока Кола и да ядат пуканки.
Според Викари продажбите на безалкохолното в киното скочили с 18%, а тези на пуканки – с повече от 57%, което доказвало, че подсъзнателните съобщения работели. Книги от 60-те и 70-те години обяснявали как да се използват подобни техники при рекламите, за да купуват хората определени продукти. Някои радио и телевизионни реклами прибегнали до този метод, но много медии и професионални асоциации ги забранили. Така през 1974г подсъзнателните съобщения били забранени от Федералната комисия по комуникациите на САЩ.
Но наистина ли може по този начин да се повлияе на човек? Оказва се, че Викари е излъгал за резултатите от експеримента си. Последвалите опити, включително и едно подсъзнателно съобщение „Обади се сега”, излъчено по канадска телевизия, нямали никакъв ефект върху зрителите. Дори известното дело от 1990г срещу Юдас Прийст за подсъзнателно съобщение в една от песните им, което уж накарала двама младежи да се самоубият, се прекратява поради липса на доказателства.
Мозъкът остава активен след обезглавяване
Имало е времена, когато обезглавяването е било предпочитан метод за екзекуции, станал доста популярен предимно благодарение на гилотината. Макар много страни отдавна да са се разделили с този начин на екзекуции, той все още се практикува от някои правителства и терористи. Гилотината се появява в търсенето на бърза и сравнително хуманна смърт. Но колко бърза е всъщност? Ако ви отрежат главата (малко вероятно), дали ще продължите да виждате, макар и за няколко секунди?
Тази идея се заражда по време на Френската революция, по същото време, когато гилотината влиза в употреба. На 17 Юли 1793г. Шарлот Кордей била екзекутирана за убийството на журналиста, политик и революционист Жан Пол Марат. Той намерил смъртта си заради радикалните си идеи и тълпата нямала търпение да види как Кордей ще си плати. След като острието се спуснало, главата на жената паднала и един от екзекуторите я вдигнал и я ударил по бузата.
Според очевидците, очите на Кордей погледнали към мъжа и лицето й изразило възмущение. След този инцидент се развила практиката след гилотината тълпата да вика на отрязаните глави да мигат и някои твърдят, че те наистина го правили и то в продължение на 30 секунди след обезглавяването.
Друга случка, демонстрираща съзнание след обезглавяване датира от 1905г. Френският физик д-р Габриел Бюру присъствал на обезглавяването на един мъж. Веднага след това пише: „Клепачите и устните работеха в неравни ритмични контракции за около пет или шест секунди.” Докторът извикал името на мъртвеца и клепачите му „бавно се вдигнали, без никакви спазматични контракции и зениците се фокусирали”. Това станало на два пъти, но при третото повикване вече не получавал реакция.
Тези истории изглежда потвърждават, че е възможно човек да остане в съзнание за няколко секунди след като е бил обезглавен. Повечето днешни експерти обаче смятат, че реакциите, които са описани по-горе всъщност са мускулни рефлекси, а не съзнателни движения. Спре ли се достъпа на кислород до мозъка, той веднага изпада в кома и започва да умира. Според д-р Харолд Хилман, съзнанието се губи до 2-3 секунди, поради рязкото спиране на кръвообращението.
И макар да не е абсолютно невъзможно някой да остане в съзнание след обезглавяване, наистина е много малко вероятно. Хилман споделя също, че гилотината е всичко друго, но не и безболезнена. При нея смъртта настъпва вследствие на отделянето на мозъка от гръбначния стълб, което със сигурност предизвиква адска болка. Това е една от причините гилотината и изобщо обезглавяването днес да не е сред приетите методи за екзекуция в повечето страни по света.
Мозъчните травми винаги са перманентни
Увреждането на мозъка винаги е доста страшно нещо. За толкова загадъчен и невероятно сложен орган, мозъкът е доста уязвим и податлив на най-различни травми. Те могат да се причинят от всичко – от инфекция до автомобилна катастрофа и най-общо водят до смърт на мозъчни клетки. Чувайки мозъчно увреждане, повечето хора си представят някой във вегетативно състояние или най-малкото доживотен физически или умствен недъг.
Това обаче невинаги е така. Има много различни видове мозъчни травми и как те се отразяват върху мозъка зависи основно от мястото и сериозността на травмата. Леката мозъчна травма, като например сътресението, обикновено се случва, когато мозъкът отскочи от стените на черепа, което води до кървене и разкъсвания. Мозъкът се възстановява от леки наранявания изключително добре и повечето пострадали не изпитват никакви трайни последици.
От друга страна тежките мозъчни травми могат да нанесат големи поражения. Понякога се налага операция за отстраняване на съсиреци или освобождаване на налягане. Много пациенти, които оживяват след такива наранявания наистина остават с доживотни увреждания.
А средно положение? Някои хора с мозъчни травми могат да останат с постоянни увреждания, но да се възстановят частично. Ако невроните са увредени или мъртви, те не могат да пораснат отново, но връзките между тях – могат. Това става като мозъкът създава нови пътища, а някои зони, които не са строго специализирани за определени функции, могат да поемат работата на увредената част от мозъка, позволявайки на пациента отново да се научи на някои неща.
Все още има много неизвестни що се отнася до мозъка. Когато стане въпрос за мозъчна травма, лекарите невинаги могат да кажат до колко човек с такива наранявания ще се възстанови. Пациенти постоянно изумяват медицината, надхвърляйки всякакви очаквания за възстановяването им.
Наркотиците правят дупки в мозъка
Точно по какъв начин действат върху мозъка различните наркотици е спорен въпрос. Някои хора твърдят, че само най-силните вещества могат да нанесат трайни вреди, докато други смятат, че още при първото използване организмът се уврежда трайно. Последните проучвания показват, че използването на наркотици като марихуаната например причинява лека загуба на паметта, докато прекаляването с наркотика може перманентно да свие някои части от мозъка. Когато говорим за кокаин или екстази пък, има хора, които вярват, че от тях се получават дупки в мозъка.
Истината е, че единственото нещо, което може да направи дупка в мозъка ви е физическа травма. Експертите обаче са съгласни, че наркотиците могат да нанесат временни и постоянни промени в мозъка. Така например наркотичните вещества могат да понижат ефективността на невротрансмитерите (химикали, които предават сигнали в мозъка) като допамина, което обяснява защо наркоманите имат нужда от все по-големи дози, за да получават същото усещане. Промяната в нивата на невротрансмитерите допълнително води и до проблеми с функциите на невроните. Все още обаче не може да се твърди със сигурност дали тези промени са обратими или не.
От друга страна проучване от 2008г. показва, че продължителната употреба на наркотици кара някои структури в мозъка да нараснат, което предизвиква необратими промени. Учените, провели изследването твърдят, че това е причината да е толкова трудна промяната на поведението у наркоманите.
Макар все още да не можем да кажем как наркотиците влияят върху мозъка в дългосрочен план, можем да сме сигурни в едно: те не правят дупки в мозъка. Това разбира се не означава, че нямат редица други негативни ефекти върху тялото и здравето.
Алкохолът убива мозъчните клетки
Само като хвърлите един поглед на някои пиян човек и можете да кажете, че алкохолът със сигурност влияе на мозъка. Хората, които прекаляват с питиетата, често се затрудняват с правилния изговор и за тях е цяло постижение, ако успеят да минат два крачки в права линия. Други странични ефекти включват главоболие, гадене, повръщане и може би най-лошото от всички – махмурлук.
Но достатъчни ли са няколко питиета през уикенда или дори рядко пиянство, за да загубите част от мозъчните си клетки? Тогава какво се случва при алкохолиците?
Всъщност не става така. Дори при алкохолиците не се наблюдава загиване на мозъчни клетки. Алкохолът обаче може да увреди краищата на невроните, наречени дендрити. Резултатът от това е затруднено пренасяне на сигналите между невроните. Самите клетки не загиват, но комуникацията между тях е нарушена. Според експертите тези нарушения обаче обикновено не са перманентни.
Алкохолиците могат да развият така наречения синдром на Вернике-Корсаков, при който се наблюдава загуба на неврони в някои части на мозъка. Синдромът също така води до проблеми с паметта, объркване, очна парализа, липса на мускулна координация и амнезия. В крайна сметка може да доведе и до смърт. Заболяването обаче не се причинява директно от самия алкохол. Резултат е от недостига на тиамин – основен витамин В.
И така, алкохолът не убива мозъчните ви клетки, но все пак може да увреди мисловния орган, ако пиете в промишлени количества. Всяко нещо в малки дози може да е лекарство, а в големи – отрова.
.jpg)
