ВТУ - Първи впечатления

Бях писал на фейсбук страницата си няколко теми, за които мислех да пиша в блога си, но сега реших га ги слея.

"Първи впечатления от ВТУ и обстановката. Какво е да имаш диабет и да учиш задочно? | Наглите хора. | Децата и цигарите." 

Защо пък да не напиша всичко това в една статия ? Ето започвам пък да видим какво ще се получи.

Велико Търновски Униветситет, наричан по-нататък за по-кратко ВТУ. Като оставим факта, че имах лекции в ректората, а той се намира в края на града, не всичко върви по мед и масло.
Разписанията на автобусите (особенно през почивните дни) е отвратително. Живея в Горна Оряховица и пътувах първите дни с автобуси. Хващам автобус номер 10 от Горна за Търново, който е на 7 без 10 сутринта. В Търново съм 7 и 40 при хубаво време (Цена на билета 1,60лв). От там ми се налага да пребягам до отсрещната спирка за да хвана номер 13, който пристига без 15 попринцип, но почти винаги подранява (Цена: 0,70лв). В 8 часа съм пред ректората, лякцията вече е почнала. За автобус давам 4.60лв, а с колата за 5лв за гориво стигам нормално за 15 минутки Горна-Търново. Като изключим и това все още нещата не са розови. Цените в университета са прекалено високи (говоря за тия на лафката до книжарницата). Два лева за половинка пепси лайт....не, мерси. Два лева за що-годе нормален бургер (трябва да изям два броя за да се нахраня за обяд нормално) ... не, мерси. В стола готвят нормално, но ако идеш след 12 едва ли ще се уредиш с нещо свясно и бързо. Изключваме и това, че едната кафе машина гълта монети и не пуска нищо..... Вече нещата са добре :)

Университета е в добро състояние. Преподавателите ми допаднаха как преподават, но не ми хареса това, че не се съобразяват със задочниците...Да, дори и тези с диабет тип 1 (аз).
Държат на присъствие на задочници ? Ало, аз ако имах време да идвам редовно нямаше да запиша задочно. Два пъти ми пада след обяд кръвната захар и излизам да си купя сладко за да не пукна в лекция или просто закъснявам, защото на лафката е имало опашка. Не бях допуснат на една лекция, защото закъснях. Задочниците работят, имат семейства...защо ще се пишат присъствия и това ще влияе на оценката ? Няма да споменавам предмети за да не види случайно някой "добър" човек това и да си имам проблеми.
Защо редовните студенти могат да ползват дадена "привилегия" когато имат решение от ТЕЛК, а задочниците да не могат ? С какво съм по-различен АЗ ?!? Не мисля да продължавам нататък. Няма смисъл, защото навлизаме в темата "Каква е държавата ни".

Какво друго ? За наглите хора мога да пиша с часове. Няма да задълбавам, а ще гам няколко примера. Вие си вадете изводите.
Пътувам в претъпкан автобус и съм точно до задната врата. Възрастен човек от последната седалка ме свъчка в ребрата и ме попита с нахален тон "Ще слизаш ли бе ?". Обясних му, че няма да слизам, след което ми беше заповядано: "Я се разкарай да сляза тогава! Какво стоиш тука само?". После пак ми говорете, че старите хора били културни.

Ох, няма  време сега да пиша :) Някой прекрасен ден ще напиша част 2, в коята ще разгледам "Децата и цигарите"  :)
Благодаря за вниманието и до скоро писане, мили Читателю :)

Руси. В. Русев 2012

Златните правила на Бил Гейтс

1. Животът е несправедлив – свикни с този факт.

2. На света не му пука за твоето самочувствие и самоуважение. Той очаква от теб постижения, преди да вземе под внимание чувството ти за лично достойнство.

3. Малко вероятно е да започнат да ти плащат 40 хиляди годишно веднага след завършването на университета. Няма да станеш вицепрезидент на компания с лимузина и личен шофьор, докато не си го заслужиш.

4. Ако си мислиш, че учителят ти е строг и взискателен – почакай да се запознаеш с шефа си. За разлика от учителя, неговата кариера зависи от това как ти си вършиш работата.

5. Да пече сандвичи в „Макдоналдс” не е под достойнството на никого. Прадедите ни биха нарекли такава работа – всъщност всяка работа – „отличен шанс”.

6. Не бързай да обвиняваш родителите си за всеки свой неуспех. Не хленчи и понасяй несгодите си, като се учиш от тях.

7. Преди да се родиш, майка ти и баща ти не са били скучните, сиви хорица, каквито ти се струват днес. Те са станали такива, защото са печелили пари, за да е безоблачно детството ти, за да са изпрани дрехите ти и да има кой да изслушва безкрайните ти тиради колко си велик. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от алчното поколение на своите родители, се опитай първо да си подредиш стаята.

8. Училището ти отмени разделянето на децата на победители и неудачници, но животът не го е направил още. В някои училища вече не слагат лоши оценки и разрешиха на учениците да правят контролните си колкото пъти си искат. Това няма нищичко общо с онова, което се случва в реалния живот.

9. Животът не е разчертан на семестри, летни ваканции в него няма и много малко работодатели са готови да ти помогнат да търсиш собственото си „аз”. Ще се наложи да го правиш в свободното си време.

10. Не бъркай реалния живот с това, което дават по телевизията. В живота на хората им се налага да прекарват по-голямата част от времето си не в кафенето, а на работното си място.

11. Поддържай добри отношения със зубрачите-очилатковци. Един ден те ще бъдат твоите шефове.