Имало едно време едно момче на не повече от 14 години. Нещата не бяха перфектни, както ги показваха по филмите. На пръв поглед обикновено момче, но си нямаш идея какъв свят се криеше в главата му. Защо? Може би чете много книги? Може да пише стихове? Не. Момчето не обичаше да чете, играеше му се както на всяко едно дете на неговата възраст. Искаше да има всичко, но в България много малко хора имат възможност да имат всичко, което поискат. Както остава за едно дете?
Искаше да бъде герой от анимационните филмчета, които гледаше. Искаше лично да се запознае със злодеите от филмчетата. Познато ли ти е? Не мисля. Момчето успя! Имаше всички нужни герои около себе си. Как ли? Ами направи си ги. По цял ден изрязваше листчета и сглобяваше нужните части, за да се получи каквото той поиска, не каквото хората му казват, че трябва да бъде. Нещо като четенето на книги, но погледнато от очите на дете, което иска да бъде супер герой. Дойде време момчето да замине за големия град, да продължи да учи по-нагоре. Голям град - големи хора. Неизбежно е! Момчето не остави хартиените си приятели на село, взе ги със себе си, но това, което го очакваше в големия град щеше да го изненада. Една беше основната разлика там - имаше компютри. В училище съучениците му не ходеха с топка в ръка, а ходеха с модерни устрийства, наречени смартфони и таблети. Имаха компютри, дори по няколко, в домовете си. Детето не успя да разбере смисъла на тези неща, защото само беше чувал по телевизията за тях. Не успя да разбере защо са толкова заразени съучениците му с този вирус, наречен интернет. Децата не ходеха да ритат топка, а се събираха на групички и стояха втренчето в мигащите екранчета на техните смарт устрийства.
Нашият герой празнува "ЧРД"-то си, както се поздравяваха неговите приятели от край време. Като подарък той не получи смартфон, нито таблет като на своите другарчета. Той получи един стар домашен компютър, на който новите игри трудно тръгваха. "Как да се покажа с това нещо пред съучениците си?" помисли си той. Усмихна се, защото все пак беше нещо ново и интересно. Родителите му заделиха пари, за да му прекарат интернет. Вече нашият герой беше част от глобалната мрежа. Там той намери всички негови приятели - хартиените фигурки, които все още пазеше в шкафа. Изглеждаха страхотно. Изчете тонове информация за това, което го интересува. Започна да учи нови неща, започнаха да излизат въпроси. Някой трябваше да му отговори на тези въпроси. Но кой? Така момчето се запозна с много хора от цяла България, които му помагаха да научи що е това компютър и как по-точно работи. До този момент беше виждал само заядливи съученици, които живеят за да се покажат кой има по-скъпата вещ. Сега той видя, че из света има куп хора, готови да помогнат на човек, който иска да се научи. Безплатно, да. Момчето израстна с идеята за компютъра такъв какъвто е - машина, създадена да помага на хората, не да им пречи. С течение на времето и вече супер навлезлите социални мрежи, се отделиха два типа хора - компютърджии и потребители (поне така ги наричам аз). Компютърджиите бързо осъзнаха, че могат да използват наивноста на хората и да изкарват пари от там.....и го направиха. Потребителят плаща, за да използва смарт устройство. Потребителят е запленен от идеята за соц. мрежите. Мрежа, която те оплита до неузнаваемост, толкова голяма, че ставаш като наркоман. Всичко е вътре, дори и душата ти. Готов си да дадеш на напълно непознат човек всичките си спомени, снимки, лична информация и т.н. Само и само за да продължиш да използваш технологията.
Ще ме попитате къде е нашият герой? О, нашият герой стои в страни. Гледа, наблюдава, продължава да учи. Нашият герой остана в средата, защото там е най-интересно. В средата можеш да огледаш хората, да ги изучиш и ако решиш да се възползваш от тях, както правят компютърджиите. Нашият потребител разбра, че евтиният и стар компютър може да бъде в пъти по-полезен, отколкото най-скъпото смарт устройство.
Не схвана историята? Нищо, публикувай статус, че съм написал най-безмислената история, разказвана някога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар