Това е една история, която се развива в далечната 2075-та година в свят, който неможем и да си представим. След авария в енергийната централа, захранваща цял свят с енергия, света не е същия. Нашия герой търси надежда отново да върне стария свят. Дали ще открие ? Ще разберем в тази уеб книга, който ще напиша.
 |
| ~ Дневника на един скитник ~ |
(ЧАСТ 1)
Беше горещо. Слънцето
изгаряше кожата ми като огън, който
поглъща изсъхнала трева. Дрехите ми
бяха пропити с пот. Единственото, което
имах е тази шапка, която намерих в старата
библиотека вчера сутринта. Водата ми
свърши преди три дни, а от лагера, за
който говореха в кръчмата и следа нямаше.
Дали не съм объркал посоката ? Погледнах
си компаса и се уверих, че съм на прав
път. Около мен беше по-зле и от пустиня.
Каменистата почва ми беше разранила
ходилата. Много ме боли.
В далечината видях
постройка. Не много голяма, изпорутена,
без прозорци и врати. Дали ми се привижда
? Започвам ли да губя разсъдъка си ?
Използвайки последните си сили се
затичах натам с надежда да намеря вода
или поне покрив, под който да се скрия
от слънцето...поне за миг.
Беше истина. Толкова е
приятно да се пъхнеш на сянка, въпреки,
че беше много мръсно. По стените бяха
увиснали стари снимки на хора, може би
са били фермери. Взех една от по-големите
и се вгледах в нея. Зелените стъбла на
царевица, която тъкмо в зарързала кочани,
в дясно. Кладенец и кофа с прясна вода
се виждаше на заден план в ляво на
снимката. Старец с вила и сламена шапка,
също така и две млади момчета стояха на
преден план. Нещо, което не бях виждал
от години на тази земя. Не и след аварията,
която сполея енергийната централа. Онзи
фатален Неделен следобед на 2050-та година,
който промени света завинаги и създаде
свят, в който зеления цвят нямаше място.
Остави ни само пустош и болести. Прибрах
снимкатав чантичката си и реших да
потърся нещо полезно докато чакам да
се стъмни. Започнах да ровя отломките.
Прехвърлих два стари, изпокъсани дюшека
и ето, че късмета ми се усмихна. Намерих
книга. Още преди аварията човечеството
стана роб на собствените си технологии
и захвърли книгите от ежедневието си.
Аз обичам да чета. Харесвам историите,
описани в книгите и този свят, за който
с мъка си спомням. Бяха минали 25 години
от аварията. Семейството ми загина
заедно с оня свят след големия взрив,
бях само на 10 години.
Разлистих книгата.
Трябва много да внимавам със страниците
за да не се откъснат. Прилепнали са една
за друга, а мастилото някъде се е отличило
на съседните страници. Трудно е за
четене.
Има някакви странни
рисунки на нещо като часовник, но доста
стар. Това трябва някаква научно-популятна
книга. Зачетох...
Беше се стъмнило и аз
поех отново на път. Защо искам да ида в
града ще попиташ ? Търся надежда. Да, има
я. Има недежда този свят отново да стане
зелен. Има шанс! Трябва само да го открия
...
(Следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар